“Внимаването за умението е като водата за цветята; колкото повече внимание в вложено, толкова повече едно умение ще процъфтява, расте и се развива.”
Dean Amasinger and Duncan French “Skill Acquisition”
Развиването на едно умение е зависимо от времето което си вложил да внимаваш върху изграждането му, а НЕ от времето което си го практикувал.
Този парадокс на изграждането на моторни умения под стрес обяснява факта, защо състезателите, напредват по-бързо от хората които тренират за удоволствие. Често се случва да срещнем състезател който тренира от две години, който е надминал по умения човек който тренира от 5 или повече, но не се състезава. Причината е, че “състезателят” е вложил повече внимание и значение в изграждането на качествата си отколкото любителя за 5 години.
Това не означава, че състезателите не могат да попаднат в същият капан: например когато аспекта на тренировката върху който се случи да работим в даден момент е игра която не харесват, или не им е интересна, или просто позволят вниманието им да е някъде другаде. В такъв момент състезателят присъства физически но не “инвестира” съзнанието си в тренировката, в резултат на преминава време, но не натрупва умения. Нашият спорт е състезание с времето, в което имаме определен възрастов прозорец в който трябва да натрупаме успехите и постиженията си. Колкото повече позволим на вниманието да витае и да не учавства в тренировъчният процес, толкова повече време от развитието си изгубваме завинаги и безвъзвратно.
Състезателите трябва да практикуват да настройват намерение за фокусиране на вниманието когато се хванат мислите им да блуждаят по време на тренировка.
More pictures and videos at t.me/MMACoaching
follow us at:
www.fcbullyteam.com
Мрежата/ BullyTeam
Instagram/FC_Bully_Team
VK.com/FCBullyTeam
My Next Match/club/FCBT
